ОБЩИНА МЕДКОВЕЦ

КЛИМАТ

Областта  на  Западната  Дунавска  равнина  има  умерено  континентален климат. Тук освен характера на релефа и неговата надморска височина– 240 м.,7 за формирането на климата оказва влияние простирането на нейната територия в пояса  на  умерените  географски  ширини,  високата  й  връзка  с  континента,
въздействието  на  далечните  и  близки  водни  басейни  и  решаващата  роля  на въздушния пренос.
Високите  линейно-простиращи  се  орографски  бариери  в  Карпатите  и Стара планина, предизвикват значителна трансформация на нахлуващите откъм северозапад влажни океански въздушни маси и преминаващите през студеното полугодие,  студени  континентални  въздушни  маси,  които  определят  коренно различен климатообразуващ ефект.  Районът  се  характеризира  с  преобладавощо  умерено-континентални климатични условия. Характерна е добре изразената валежна сянка и средно годишните валежи са над500 л. на кв. Режимът на валежите е с подчертан късно пролетен(юнски)  максимум  и  зимен(февруарски)  минимум  и  изразената тенденция за балансиране на сезонните валежни суми. В Западната Дунавска равнина  средно  годишните  валежни  количества  са  значително  от  средно
годишната  валежна  сума  за  цялата  страна.  Този  факт  се  обяснява  с преобладаването  на  Северозападния  въздушен  пренос  и  с  постепенното намаляване на значително обеднелите на влага океански въздушни маси. Сравнително висока е средната януарска температура(-1,6 /3,20 градуса), а средно Юлската е23 градуса. Средната годишна температура за района е9-10  градуса.  Валежите  имат  голяма  роля  в  процесите  на  замърсяването  и самоочистването на атмосферата. Средногодишната сума на валежите е под500 л. на кв.м., като средните валежи по сезони са:
- пролет- 150 –200 л. на кв. м.;
- лято175 л. на кв.м.;
- есен125-150 л.на кв.м.;
- зима100-125 на кв.м.
Сравнително  високата  сума  на  валежите  е  положителен  фактор  за самоочистването  на  атмосферата  от  замърсители.  Това  обаче  намалява разсейването  и  довежда  до  значително  по-високо  натоварване  на  почвите  и
повърхностните води.  Снежната покривка се задържа50 до80 дни през годината, а средната й височина е10-20 см.  Броят на засушаванията с продължителност10 и над10 дни за периода април-октомври е4,5 – 5,0. Сумарната слънчева радиация е20,0 - 20,5 и под3,0  декември, като годишната й стойност е под 13,3.  Орографските  способности  на  района  силно  влияят  на  скоростта  и посоката  на  вятъра.Средна  скорост  на  вятъра  в85%  от  случаите  на наблюденията е под2 м./сек., в42,7 % времето през годината е тихо– през есента  това  е51%, а  през  лятото32,7%.  Преобладаващи  са  западни  и северозападни ветрове.

ВОДИ

Подземните  води  на  територията  на  Община  Медковец  съществуват  в алувиалните  наслаги  на  речните  тераси  и  наносните  конуси.  В  четирите  от съставните  села  минават  селски  реки,  които  пълнят10 микроязовира.  Най-големият от тях е язовир“Расоха”, намиращ се в с. Расово с големина422 дка.

ПОЧВИ

Почвената покривка е относително еднообразна и е представена от няколко групи почви:
-Около30% от равнинната територия е заета от карбонатни черноземи.
-Стабилният равнинен терен е зает от излужени черноземи около60%.
-Останалите10% са ливадни почви.

ИСТОРИЯ

Медковец е древно селище с многовековна история. Сведения за тези земи има от древни времена.Районът е богат на археологически паметници от 8-6 хилядолетие преди новата ера.Тогава се слага началото на обществения живот в Медковското поле.В землището на селото са открити следи от няколко праисторически селища – в местността „Липена”, около 5 км западно от селото, в местността „Пчелиньете” и в местността „Гладния геран”. Трайни следи в северозападните български земи от медно-каменната епоха насетне оставят и траките- преди няколко десетилетия в местността „Цибрица” близо до Медковец е разкопана надгробна могила на тракийското племе трибали.Свидетелства пък за римското присъствие в Медковския край са намерените няколко интересни находки в средата на миналия век – особено сребърното монетно съкровище от местността „Сухата падина” при „Пенков кладенец”/римски републикански денари, част от които се съхраняват в Регионален исторически музей, Монтана/. Към римските обичаи, традиции и култура се приспособяват голяма част от тракийските племена в нашия регион. Пример за това е култът към Венера .- римската богиня на любовта.В северозападните български земи е намерена многобройна пластика, която свидетелства за широкото му разпространение.Конкретно в Медковец е открита бронзова статуетка на Афродита/Венера/, която представлява голо женско тяло в движение и освободено от превръзката на бюста.
От втората половина на VІ до средата на VІІв. /заключителната фаза на Великото преселение на народите/ днешното медковско землище вече е заето от славяните. Те се смесват с трибалите и постепенно ги асимилират. Остава да съществува най-голямото трибалско селище – това в местността „Пенков кладенец”, но славянските заселници формират своя селска община, състояща се от няколко различни рода, с изявен териториален характер.Тя се управлява демократично – от старейшини , ръководени от кнез/кмет/.Кнезовската институция се запазва дори и по време на османското владичество.
В края на VІІ или началото на VІІІ в. Медковец влиза в пределите на Аспаруховата държава – свидетелство за това е уникалният паметник от с.Аспарухово /община Медковец/. Това е каменен надпис с черти и резки, т. нар. тюркски руни, издълбан в чест на прабългарски сановник.Засега това е единственият епиграфски паметник от това време, открит в северозападните български земи.
След покръстването през 864г. Медковец става християнско селище.Постепенно езическите светилища и оброчни камъни са заменени с християнски храмове и каменни оброчни кръстове. Такъв кръст е запазен на една от улиците на селото. Медковец е в състава на българската държава през цялото време на самостоятелното й съществуване до трагичните дни на османското завоевание.
Според преданието завоевателите избиват по-будните селски първенци и духовници, а намиращият се наблизо манастир е разрушен.По време на османското владичество селото получава днешното си име – около първата половина на 18 в. в турските регистри се споменава „селото Медкофче”, спадащо „към Поломие”,а по-късно то вече фигурира в официалните османски документи като Медковец.Името на селото е пряко свързано с местността, в която се намира то: в онези времена / а и до средата на 20 век/ тук има вековни гори, изобилстващи с кошери и хралупи с мед.Известният ломски етнограф Димитър Маринов също твърди, че един от основните поминъци на медковчани е отглеждането на пчели.А най-разпространената легенда сред местните хора е за стадо болни животни, които се изгубили в гората за няколко дни и излезли от нея нахапани от пчели , но оздравели. На мястото на тази гора по-късно е построена селската черква „Света Параскева”.
През 60-те години на 19 век Османската империя изпада в дълбока криза, която засяга и медковските жители.Въпреки, че основният им поминък е земеделието и свързаното с него скотовъдство, хората живеят много бедно, в изключително тежки условия.За жилищата им известният унгарски пътешественик Феликс Каниц пише, че са „заровени до половината в земята” и правят „впечатление на истински пещери”. Този начин на живот, обаче,не пречи на медковчани да участват в борбата срещу завоевателите.Има сведения за участието им в нея има от самото начало на османското завладяване на района – освен в хайдушките чети, местните хора активно присъстват и във въстанието на Фружин от 1404 г., и в похода на Владислав ІІІ Ягело/ Варненчик/ през 1443-1444 г., и вЧипровското въстание от 1688 г., и в Пиротското през 1837 г. Най-значимо е участието им в голямото въстание в Северозападна България от 1850 г.Този факт не е случаен, защото един от ръководителите му е кнез Иван Кулин – по това време кмет на Медковската община. По мащаб въстанието отстъпва само на Априлското от 1876 г., а последиците му са многозначителни – на 3 декември 1850 г. Северозападна България е провъзгласена за автономна област.
Read More.Медковчани участват и в борбата за църковно-национална независимост и светска просвета – през 1859 г. със специална тугра, издадена от султан Абдул Меджит е разрешен строежът на новата сграда на църквата „Света Параскева”, която в наши дни е обявена за национален паметник на културата. През 1821 г. е открито първото килийно училище, а след него – и първото общинско училище ( 1845 г. ), когато кнез е Иван Кулин.
След Освобождението Медковец се променя бързо и в икономическо, и в културно отношение-земеделието все още е основен поминък, но за обработването на земята вече се използуват машини и материалното състояние на селяните бързо се подобрява.Построена е нова училищна сграда, благоустроени са пътищата в землището на селото.През 1910 г. е открита жп гара като част от линията София – Видин – важен фактор за бързия напредък на селото.
През 1909 г. в Медковец се открива непълна смесена прогимназия, а след 1925 г. в отделните махали на селото са изградени две нови училищни сгради за началните класове – Горното и Долното училище, както са известни сред медковчани.В 1934 г. Медковец е избран за седалище на Втора училищна инспекция, което го превръща в учебен център от околийски мащаб. По това време в прогимназията учат деца от над 15 села и 3 града – Лом, София и Берковица.През 1898 г. по инициатива на учителите е основано медковското читалище „Развитие”- основен фактор в културното израстване на населението години наред.
Медковчани участват във всички войни, които води България през първата половина на 20 век.В Балканската и в Първата световна война участват 594 души, от които загиват 73, а над 150 са ранени и осакатени.Днес в центъра на селото е издигнат паметник в чест на всички убити във войните негови жители.
Благоустрояването на Медковец продължава през втората половина на 20 век , а и днес.Много от възпитаниците на местната гимназия по-късно стават известни лекари, учители, инженери.Един от тях е д-р Искрен Коцев – завеждащ катедра „Гастроентерология” към Медицински Университет, гр. Варна.
В заключение – един цитат от сегашния кмет на Община Медковец инж. Венцислав Евгениев: „…и днес пред българското общество стоят не по-лесни и не по-маловажни задачи, свързани с неговото развитие и благоденствие.Сигурно е, че с духа и трудолюбието на кнез Иван Кулин по-лесно ще се стигне до успеха.Именно заради това ние, неговите наследници, следва да крачим във времето, прегърнали добродетелите на кнеза в битката за утрешния по-добър ден.Защото за успеха в борбата за благоденствие на хората има само една вечна формула: МНОГО РАБОТА, МНОГО СПРАВЕДЛИВОСТ, МНОГО ЧОВЕЩИНА!”През 1836 г. медковските старейшини възстановяват разрушената от турците манастирска черква „Света Параскева” – малка сграда, направена от плетени стени, дървени колони и покрита с т. нар. стари „турски керемиди”.След султанския Хатихумаюн от 1856 г. обаче медковската община прави постъпки пред висшестоящите инстанции за построяването на по-голяма сграда и на 30 август 1859 г. султан Абдул Меджит издава тугра, с която фактически разрешава строежа й. Основната заслуга за това е на кнез Иван Кулин – той организира мирните демонстрации на хората, когато през 1860 г. висшият турски чиновник Мехмед паша посещава този край, той е и в основата на прошението до правителството за строеж на нова сграда. Медковската черква е в истинския смисъл на думата народно творение – средствата са събрани чрез дарения от жителите на селото, а в храма са вплетени творческите идеи на българските строители, иконописци и резбари.Не случайно черквата е обявена за национален паметник на културата . Тя е голяма трикорабна псевдобазилика, с три кубета. Градена е от ломен камък с хоросанова спойка. Една от характерните особености на външната архитектура е особената форма на апсидата, която не е полукръгла или заоблена, а тристепенна.Арките и сводовете са укрепени с дървени и метални греди.Подът е дъсчен.Иконостасът е рисуван, с резба по царските двери и венчилката.Иконите са рисувани през 1868 г. от Христо Енчов от Копривщица, в традиционна иконография.Три от иконите върху целувалните иконостаси са дело на Станислав Доспевски – голям художник, потомък на основателя на Самоковската иконописна школа Христо Димитров.Иконата на патрона на черквата „Света Параскева” е рисувана от Христо Енчов.В черквата се пазят няколко ценни свободно стоящи икони от 19 век, два масивни каменни свещника с ктиторни надписи от 1885 г., сребърен напрестолен кръст с филигранна изработка, сребърна мощехранителница от 1844 г. и старопечатни книги от средата и втората половина на 19 век.Дърворезбата на царските двери е дело на майстори от прочутата Дебърска школа – братовчедите Филипови от с. Осой, Реканско / Дебърска област, Македония/.
Освещаването на черквата става на 14 октомври 1868 г., Петковден – денят на патрона на култовата сграда.На тази дата е и празникът на Медковец – традиционният събор.В наши дни той се провежда през втората събота и неделя на месец октомври. На събора , освен посрещането на гости от близо и далеч, се организират и конни състезания, има голям пазар с люлки, скара и т.н., свирят и традиционните за този край духови оркестри.
Построяването на черквата е не просто сътворяване на една красива сграда, а е и морална победа на медковчани, акт на още по-здраво спояване с общобългарския възрожденски процес. Не случайно Феликс Каниц с чувство на удивление и възхита пише: „Това българско селище…през последните години е съумяло да издигне една красива черква с кубета, изненадваща с размерите и ВЕЛИЧИЕТО СИ. Иван Кулин е роден през 1803 г. в Медковец в семейството на известния от времето на кърджалийските размирици Ангел войвода.Още от млад, след жестокото убийство на баща му пред очите му, той тръгва по пътя на освободителната борба.Печели доверието на съселяните си и е избран за кнез – кметска длъжност от славянското обичайно право, която по времето на турското владичество придобива особено значение за опазването на българския дух.При неговото управление са построени много пътища и мостове, а със собствени средства той изгражда дълбок и хигиеничен кладенец. По негово време е построена новата църковна сграда, открито е и първото общинско училище.
Кнезът участва във всички бунтове срещу чуждата власт и е един от основните организатори и ръководители на голямото въстание на българите в Северозападния край през 1850 г. След разгрома му той дълги години живее в емиграция, но не престава да участва по различни начини в освободителната борба. Пример за респекта, който турските власти имат към Иван Кулин, е участието му в делегацията, която българите изпращат до Високата порта след разгрома на въстанието.Султанът изслушва жалбите, обещава да помогне и в знак на уважение се обръща към офицера до него, сваля сабята му и я подарява на Иван Кулин. Днес тази сабя е в централния музей на армията в София.
Кнез Иван Кулин е и сред основателите на БРЦК в Букурещ заедно с Любен Каравелов, Васил Левски и Димитър Ценович. Той участва и в подготовката на Димитракиевата буна, а след това като емигрант в Сърбия – в организирането на чети, които да се прехвърлят в България.Иван Кулин не престава да поддържа връзка с многобройната българска емиграция в Сърбия, в това число и с Г.С.Раковски.За това говори и колективното прошение от 1860 г. до руския император Александър ІІ: на първо място в списъка на тъжителите стои името на „Йован Ангелов из Метковец”.
Иван Кулин умира от сърдечен удар на 12 юли 1870 г. в Зайчар, а на скромния му каменен кръст пише: „Хладна плоча, хладна къща на дядо Иван Кулин, кнеза от Медковец,1870 г.”
Скромен е и паметникът в парка на Медковец, както и улицата, която носи неговото име,но по- важното е, че личността му е емблематична за селото и за българската история, защото, по думите на Панайот Хитов: ”Дядо Иван беше един от ония българи, които са посветили сичкия си живот на БЪЛГАРИЯ И НЕЙНАТА СВОБОДА.”

НАСЕЛЕНИЕ

Населението  на  Община  Медковец  към2005  г.  е4863  души.  Разпределението на населението по населени места, пол и трудоспособна възраст.тенденцията  за  намаляване  на населението  в  Община  Медковец  е  идентична  с  тази  в  област  Монтана  и  в Северозападния  район  за  планиране.  Естественият  прираст  в  общината  е отрицателен  с  тенденция  на  увеличаване  през  последните  няколко  години.  Величините са над средните за страната, от тези на общините от Северозападния район и от област Монтана. Демографското развитие на общината може да се обособи в два периода:
- Непрекъснато нарастване на населението до средата на80-те години на ХХ
век(с най-високи темпове през1957-65 г.);
- Намаление за периода1986-2003 г.
Динамиката в броя на населението е съпроводена и с промени в неговата възрастова структура. Очертава се застаряване на населението– броят и делът на лицата под15 г. постепенно намалява. Увеличава се броят и делът на лицата в трудоспособна  възраст  и  надтрудоспособна  възраст.  При  такъв  възрастов състав  на  населението  и  като  се  вземе  предвид  образователното  и квалификационно  равнище  общината  изпитва  дефицит  на  човешки  ресурс  за развитие в средносрочен план. Ако не се създадат условия за по-добър начин на живот и реализация този,проблем ще се задълбочава Етническата структура на общината е близка до тази за страната.  Основен етнос е българският  следван от ромския.

СЕЛСКО СТОПАНСТВО

Икономическата криза от90-те години, характерна за цялата страна, премина със същата сила и икономически последици и в Община Медковец. Изхождайки  от  факта,  че  селското  стопанство  заема  основен  дял  в икономиката на Общината и факта, че в него настъпиха коренни промени– по отношение на собствеността, стопанисването и управлението на замаделските земи,  то  цялостния  стопанско-икономически  живот  през  този  период  беше  в сериозна криза.
През90-те години преструктурирането на този стопански отрасъл доведе до много  негативни  последици.  Наследилите  от  ТКЗС–тата  имущество  и обработваема земеделска земя, новообразувани земеделски кооперации, не бяха най-сполучливата  форма  на  стопанисване  и  не  дадоха  добри  икономически рузултати.  Те  не  успяха  да  организират  производството  на  селскостопански
култури,  характерни  за  региона,  почти  ликвидираха  животновъдството,  разпродадоха  голяма  част  от  техниката  за  обработка  на  земята,  натрупаха огромни дългове и не осигуряваха рента и парични приходи на собствениците на
земя.  Всичко  това  доведе  до  ликвидиране  на  основна  част  от  кооперациите.  Тяхното ликвидиране доведе до значително намаляване броя на работните места и увеличаване на безработицата в общината.  През  последните  години  се  наблюдава  известно  оживление  в  селското стопанство.  Утвърди  се  като  практика  арендуването  на  земята  от  страна  на частни земеделски стопани. Тази форма на стопанисване и обрабатване на земята на този етап се явява по-удачна. Арендуването доведе до:
- намаляване делът на необработваемите земеделски земи, през тази година е само9%;
- оживяване  на  пазарът  на  земята– има  постоянно  търсене,  макар  че цената на земята е все още много ниска;
- производство на повече и по-качествена селскостопанска продукция;
- съживяване  на  животновъдството-  овцевъдство,  говедовъдство  и свиневъдство.
За по-натъшното развитие на този отрасъл и поставянето му на качествено нова  основа,  отговаряща  на  Европейските  изисквания  съществуват  редица пречки, характерни, както за страната като цяло, така и за региона.  Обработваемата земя е разпокъсана на малки парцели. В съставните села на Общината, с изключение на с.Медковец не е извършена комасация на земята.
Вследствие  унищожаването  на  хидромелиоративните  съоражения  за поливане в Общината не се отглеждат интензивни култури– ягоди, малини,  тютюн, зеленчуци и други култури характерни за нашия регион. Засаждането на тези култури ще доведе до увеличаване на заетостта и доходите на населението на общината.  Все още фермерите не работят с високопроизводителна техника, което води до  оскъпяване  на  произведената  продукция  и  до  нейната неконкурентноспособност на пазара.  През този период настъпиха значителни промени и в другите икономически сектори– промишленост, търговия и услуги.

КУЛТУРА

Читалищата  са  единствените  средища  за  съхраняване  и  развитие  на културните традиции. На територията на общината има изградени и действащи и в момента пет читалища. Във всичките има библиотеки с добре запазен, но за съжалние  не  обновяван  книжен  фонд.  Липсата  на  парични  средства  не  им позволява  да  разгърнат  потенциалните  си  възможности  за  културна  дейност.  Читалищата в селата Медковец и Расово се ремонтират почти всяка година и са в добро състояние. В Аспарухово и Пишурка сградите  са за основни ремонти, а в Сливовик е за цялостно възстановяване.  Културният  календар  на  всичките  е  отчайващо  беден,  поради  липса  на финансови средства.

Кмет на Община Медковец е господин Венцислав Куткудейски.