МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
Община Божурище се намира в непосредствена близост до София, местоположение югозападен район, надморска височина 550-560м. Разположението на общината определя своеобразието на нейната 
икономика, население и духовно присъствие на жителите й. Развитието на съвременната община Божурище и общинският център град Божурище е свързано с три символа:
- конят- символизиращ коневъдството и конния спорт
- самолетът - люлката на българската авиация и
- цветето божур - обагрящо всяка пролет околностите на града, откъдето носи името си.
Близостта на общината до Столичния град, създава добри възможности за развитие на нейната икономика и култура в интеграция с тази на столицата. Наличието на свободни терени и на значителен кадрови потенциал превръщат община Божурище в перспективен обект и партньор за бизнес, и инвестиции.
Полупланинският релеф и природо-климатичните условия - мека зима и хладно лято, обуславящи се от близостта на планините "Витоша" и "Люлин", правят общината, подходяща за билкопроизводство и екотуризъм. Едновременно с това община Божурище е обявена за един от най-чистите райони в страната, в екологично отношение.
ИСТОРИЯ
Град Божурище е един от най- младите градове в страната, обявен за такъв с решение на Министерски съвет от 11 август 1997 г.Многото диви божури в поляните около него определят името му, две следи от 
миналото, оказват голямо влияние за развитието на днешния град Божурище.
Преди 111 години, с Указ №2 от 2 януари 1897г. на княз Фердинанд се постановява учредяването на военно конно - ремонтно депо в землището на село Гурмазово, което да обслужва младата българска армия. Почти едновременно с конезавода израстват домовете на търговци, занаятчии, работници, които са и първите заселници на Божурище. Традицията в коневъдството продължава и в наши дни с отглеждането на расови състезателни коне и организирането на регионални , национални и международни състезания по конен спорт.
Божурище е един от пионерите на българската авиация и самолетостроене. През 1914 година северно от гара София се учредява първата авиационна школа , която в края на същата година се премества в Божурище и се обособява като първи и единствен център за летателни кадри. Тогава тя обслужва целия поток от пътници до построяването на аерогарата до Враждебна и е единственото място до София, в което потоците правят наличието на мъгла почти невъзможно. Интересен факт е, че въздушният поток на това летище създава вълни, които могат да се използват от безмоторни самолети, и само две други летища в Европа могат да предложат подобен атмосферен феномен. На летището са кацали величини от ранга на Херман Гьоринг и са произвеждани българските самолети “ДАР”. През войните летището поема въздушната отбрана на столицата. През 1943 година от него излита Димитър
Списаревски за последната си мисия за отбрана на София, от най-масираната атака от страна на английски и американски бомбардировачи, през Втората Световна война.
На това летище се случват събития, имащи особено място в историята на българската авиация в частност и страната ни въобще. Тук е първото аеропланно училище за подготовка на летци у нас. От тук през 1915 г. излита и първият български самолет на младият конструктор Асен Йорданов (http://pantonov.com/thoughts/assen_jordanoff_bg.php), за когото по-късно самият Нийл Армстронг казва: "Както аз, така и всички останали пилоти сме се учили от Джорданоф на авиация". Пет дни по-късно прототипът е изпитан от държавната комисия и е признат за изобретение и тази дата е началото на българското самолетостроене.
Историята на общината е свързана и с живота на цяла плеяда художници, работили и творили тук, най-известният, между които - Димитър Казаков- Нерон. Столетна е историята на селските училища. А през тридесетте години на миналия век се създават първите читалища, превърнали се в люлка на просветните и културните традиции на родния край. Развитието на културната и просветна дейност на читалището и училищата и в наши дни продължава да възпитава и учи нашите деца.
НАСЕЛЕНИЕ
На територията на община Божурище има 10 населени места разположени на 143кв.км.,
град Божурище – общински център и 9 села – с.Гурмазово, с.Делян, с.Златуша, с.Пожарево, с.Пролеша, с.Росоман, с.Раковица, с.Хераково, с.Храбърско.
Селата Златуша, Росоман, Делян и Мала Раковица са обединени в кметство с кметско наместничество - кметство Златуша.
Населението на община Божурище по данни на ГРАО към 01.02.2011г.
Постоянен адрес-нас.място
- гр.Божурище - 5669
- с.Гурмазово - 446
- с.Делян - 23
- с.Златуша - 98
- с.Пожарево - 296
- с.Пролеша - 665
- с.Росоман - 25
- с.Хераково - 665
- с.Храбърско - 592
- с. Мала Раковица - 3
Общо - 8472 души
ОБЩИНА БОЖУРИЩЕ
