ИСТОРИЯ
Законът за създаване на Медицински факултет към Софийския университет е приет от 17-то Народно събрание на 10 Ноември 1917 г. С постановление №21 на цар Фердинанд влиза в сила и е записано в правителствената Бяла книга на 22.11.1917г.
Законопроектът е внесен от министър Пешев. В своето обръщение той казвя: “Без съмнение, една от важните държавни задачи, които трябва да изпълним е откриването на Медицински факултет към нашия университет... Това, на първо място, е за нашата национална гордост и, по-важно, от чуството за достойнство на нашата страна, поела по пътя на едно по-добро бъдеще. Това също е и в резултат от необходимостта да положим основите на българската наука и в областта на медицината.”
Първата лекция в МФ е изнесена на 10 април1918. на официалното откриване присъстват министъра на образованието и членове на Висшия медицински съвет. Професор Г.Шишков прочита първата лекция на тема зоология, а втората е от Ал.христов, професор по физика.
Професор Иван Киров е първият избран за декан на МФ. Първите български професори – проф. Васил Моллов, проф. Стоян Киркович, проф. Парашкев Стоянов, проф. Стойко Петров, проф. Константин Пашев и проф. Атанас Теодоров издигат нивото на МФ, на нашата Alma Mater, като място, където хиляди български и чуждестранни лекари са придобивали и придобиват знания, медицински умения и етичните норми, завещани ни от Хипократ.
Първият факултетски съвет е създаден през 1917 г. Същата година започва своята работа и библиотеката на МФ, като са определени правилата за нейното функциониране и организация.
През 1925 д-р Змияров и д-р Попхристов започват издаването на “Premedicus”. Това е едно от първите списания за студенти по медицината в света. По този начин е създаден и първия извънучебен курс.
Първото специализирано научно дружество е създадено през 1923 г. - на българските дерматолози.
През 1929 и през 1930 факултета присъжда титлите Doctor Honoris Cause на д-р Муленс и д-р Марин Русев.
С течение на времето се създават българските научни медицински школи, огллавявани от изтъкнати учени с международен авторитет. Техните имена продължават да бъдат високо ценени от българската медицина. Сред тях са проф. Методи Попов (Катедра по биология), проф. Владимир Марков (Катедра по микробиология), проф. Асен Хаджиолов (Катедра по хистология и ембриология), проф. Васил Моллов, проф. Стоян Киркович, проф. Владимир Алексиев(Катедра по вътрешни болести), проф. Константин Пашев (Катедра по офталмология), проф. Богомил Берон (Катедра по дерматология) и проф. Стоян Белинов (Катедра по оториноларингология).
Някои от най-известните и авторитетни учени от Медицинския Факултет са били избирани за ректори на държавния университет “Св.Климент Охридски”: проф. В. Моллов (1923-1924), проф. В. Алексиев (1926-1927), проф. Ст. Киркович (1930-1931), проф. Ал. Станишев (1938-1939).
Приетата през 1946 г. поправка в закона за висшето образование повишава броя на катедрите от 12 на 31.
През 1950г. Медицински факултет става самостоятелна институция от Софийския университет. Съгласно указ №246 на Президиума на Народното събрание се създава Медицинска академия. За неин ръководител е назначен проф. М.Марков. През 1950 се създава Института за усъвършенстване и специализация на лекарите.
През 1954 г. Медицинска академия се преименува във Висш Медицински Институт – най-голямото медицинско училище в България.
Следващата реорганизация на медицинските институти е в началото на 70-те години, когато се възстановява МА, като в състава и влизат институтите в София, Пловдив, Варнаи, по-късно, Плевен и Стара Загора. Новата Медицинска академия е създадена с указ 921 на Държавния съвет от 30 април 1972. Към края на 1975 в нея работят 4168 преподаватели, като броят на студентите надхвърля 10 000.
С указ №921/1990 година МА възстанови предишния си статус на Медицински факултет. Това е по инициатива на МЗ.
Създаден като отдел по зъболекарство през 1942 г. Стоматологичният факултет се обособява като самостоятелен факултет през 1950 г. и се превръща в най-голямото съвременно стоматологично средище за подготовка на стоматолози от страната и чужбина, за развитие на стоматологичната наука и практика. Сред най-изявените преподаватели са професорите Славчо Давидов, Динко Странски, Димитър Свраков, Боян Боянов, акад. Николай Попов и др.
Фармацевтичният факултет се ражда като отдел фармация към Природо-математическия факултет на Софийския университет през 1942 г. Като факултет се обособява през 1951 г. в първата Медицинска академия. Днес той е единственото учебно заведение в България, в което се получава висше фармацевтично образование и следдипломно обучение. Той е факултет с висока национална и международна известност. Най-голям принос във фармацията имат проф. Трендафил Трендафилов, изтъкнат преподавател и учен с международно признание, професорите Аспарух Дойчинов, Димитър Далев, първият декан на Факултета и др.
Нуждата от интегриране на усилията в областта на общественото здраве доведоха да преобразуването на Факултет Сестринско дело във Факултет по обществено здраве през 2001 г. Неговото реализиране стана с подкрепата на Пакта за стабилност и в партньорство с водещи институции в страните на Европейския съюз и СЗО. По този начин бе създаден четвърти пълнокръвен факултет с европейско звучене в структурата на Медицинския университет, който допълва университетското преподаване и в сферата на хуманитарните и обществени науки. Учебната и изследователската му дейност се води от висококвалифицирани академични кадри с опит в сферата на здравната политика и здравния мениджмънт.
Ректорското ръководство и Ректоратът обединяват, насочват, интегрират и управляват многостранната учебно-образователна и изследователска дейност от колежите и центровете до факултетите на Медицинския университет.
Днес най-добрите жреци на Ескулап получават своята магическа сила в аудиториите, лабораториите и клиниките на Медицинския университет. Великият реформатор на медицината Хипократ започва своята клетва с благодарност към учителите и с обещанието лекарите да лекуват според най-добрите си знания, които днес се придобиват в медицинските институти и университети. Наградата Златния Хипократ израства от катедрена до академична и продължава да стимулира студентите по медицина, стоматология и фармация.
Наградата Панацея е родена през март 2004 г в навечерието на Патронния празник на Университета – 7 април, Световен ден на здравето – и ще насърчава преподавателите от Медицинския университет в София, посветили себе си в служба на болните, на хуманизма и на цялото човечество.
Медицинският университет – едно от най-големите и най-авторитетните лечебни, образователни и научни средища на българската и европейската медицинска наука.
Дългогодишните традиции на Медицинския университет и неговите преподаватели и студенти го водят към мястото, което той заслужава сред европейските медицински университети.
МИСИЯ
Медицинският университет в София заема уникално място в българската образователна система. В него високото качество на преподаване, постиженията в изследователската, лечебната работа и публичните дейности са интегрирани с цел МУ да е новаторски и реагиращ на нуждите обществен ресурс. Университетът се стреми към регионално лидерство чрез увеличаващо се качество на преподаване в среда на международно признати изследователски резултат.
МУ подготвя студентите си за работа в силно конкурентна среда, в която качеството е решаващ фактор за успех. В същото време МУ се стреми да развива у студентите толерантност, учение да работят в екип, отговорност, автономност, способност свободно да преценяват и вземат решения. По такъв начин МУ се стреми да отговаря на нарастващите обществени нужди.
При изпълнение на своята мисия МУ се стреми да:
- увеличи реномето си на международно признат изследователски център
- предлага отлично преподаване в обогатена от научно-изследователска работа среда
- увеличи броя на студентите и специализантите си от страната и чужбина
- произвежда възпитаници, които са адаптабилни и удовлетворяват увеличаващите се изисквания на работодателите (национални и международни) от всички сектори
- осигурява формиране на висококачествени преподаватели и подобрява ефективността им
- оптимизира използването на ресурси, за да се подобрят работната среда и асортимента от услуги за студентите и персонала
- постига ниво на бюджетни и извънбюджетни ресурси, което да позволява балансиран растеж, адекватни капитални инвестиции и поддържане на ниво, достатъчно за стабилна финансова основа в бъдещото развитие на университета.
ПОЧИВНА БАЗА
Почивната база на Медицинския университет се намира в гр. Китен, община Приморско, на брега на Южния плаж (само 77 стъпала към плажа и 50 метра от центъра на града).
Базата разполага с 24 броя стаи с три легла и 6 стаи с 2 легла със собствен санитарен възел, бунгала 23 броя с три легла и 7 броя бунгала с по две легла с общ санитарен възел.
Почиващите могат да ползват още стол за хранене, който предлага разнообразна и вкусна храна, бюфет за безалкохолни и алкохолни напитки, кафе, чай, бира и захарни изделия.
В двора на базата е разположен кът за почивка, детска площадка, маса за тенис, беседка
АСМБ
Асоциация на Студентите Медици в България
Асоциацията на Студентите Медици в България (АСМБ) е независима, демократична, неполитическа, неправителствена, нерелигиозна на студентите-медици от цялата страна. Тя е основана на трети март 1990 от няколко студенти по медицина, решени да се изправят пред предизвикателствата на променящото се общество. Те поставят основните цели на асоциацията, които са валидни и днес: 
- Обединение на студентите медици в България, независимо от тяхната, религиозна и национална принадлежност.
- Подобряване на тяхната професионална квалификация, издигане на социалния им статус
- Подкрепа и сътрудничество в решаването на образователни обществени и социални проблеми на студентите по медицина.
- Организиране на международен студентски обмен.
- Представяне пред държавните органи и обществени организации социалните проблеми на студентите по медицина и търсене на съдействие за тяхното решаване.
- Отстояване на правата и законните интереси на студентите-медици
- Предоставяне на възможности за почасова работа
- Оказване на всестранна помощ при осъществяване на личните и колективните инициативи на студентите-медици.
Като всяка неправителствен организация ние имаме Национален управителен съвет и локални комитети във всички медицински факултети в страната. Управителният съвет се състои от 11 студента, като всеки отговаря за определена дейност.
Членове на АСМБ са повече от 500 студенти по медицина от цялата страна. Членството е безплатно и доброволно. Вече имаме 5 активно работещи локални комитета- в медицинските университети в София, Пловдив, Плевен Стара Загора и Варна.
Структурата на АСМБ се състои от Общо събрание / от членовете на всички локални комитети/, Управителен съвет и Контролен съвет /избирани веднъж годишно на Общото събрание/. Организират се срещи на локалните управителни съвети всяка седмица през годината, както и национални срещи два пъти в годината. Основният регулаторен документ на АСМБ е нашият устав, който може да бъде променен от Общото събрание /Уставът може да бъде намерен в меню Downloads на сайта/.
От 1993 г. АСМБ е член на Международната федерация на асоциациите на студентите по медицина (IFMSA). Това е официалният форум на студентите по медицина, признат от ООН и АСМБ участва активно в инициативите на организацията. Чрез IFMSA АСМБ организира обменната си програма, както и се интегрира в международните процеси касаещи студентите по медицина.
АСМБ е член още на Коалиция “АнтиСПИН”, наред с други проявени в областта на превенция на ХИВ/СПИН правителствени и неправителствени организации.
ФАКУЛТЕТИ
Медицинският университет е едно от най-големите и най-авторитетните лечебни, образователни и научни средища на българската и европейската медицинска наука.
Дългогодишните традиции на Медицинския университет и неговите преподаватели и студенти го водят към мястото, което той 
заслужава сред европейските медицински университети.
Днес Медицинският университет разполага с четири факултета – Медицински, Стоматологичен, Фармацевтичен и Факултет по обществено здраве, както и с Департамент по езиково обучение и спорт.
Ако искате да научи повече за тях, моля следвайте връзките в лявото меню.
- Медицински факултет
- Факултет по дентална медицина
- Факултет по обществено здраве
- Фармацевтичен факултет
РЕКТОР
Чл. кор. проф. д-р Ваньо Митев, дм, дбн
+359 2 9523791
rector@mu-sofia.bg
Биографични бележки за Чл. кор. проф. д-р Ваньо Митев, дм, дбн
Професор Ваньо Иванов Митев е роден на 26.03.1954 г. в гр. Русе. Завършва средното си образование във Френската гимназия в гр. София през 1967 г., а висшето си образование по „Медицина” завършва в Медицинска Академия - София през 1982 г. Женен е с две деца.
След завършване на висшето си образование от 1982 г. до 1984 г. работи като лекар-неонатолог, ординатор в Окръжната болница в гр. Русе.
През 1984 г. постъпва в Катедрата по химия и биохимия на МФ при МУ - София като редовен аспирант.
През 1987 г. защитава дисертация и получава научната степен „Кандидат на медицинските науки" като преминава последователно през:
1987 г. – асистент;
1988 г. – старши асистент;
1990 г. – главен асистент;
1996 г. – доцент;
През 1996 г. защитава дисертационен труд за придобиване на научната степен „Доктор на биологическите науки".
През 1998 г. е избран за професор.
Проф. Ваньо Иванов Митев става най-младият професор в МУ-София.
В периода 1991-1994 г. проф. Митев е специализирал в Лабораторията по клетъчна молекулярна биология, INRA, Jouy en Josas, Франция.
От 1995 г. проф. Митев завежда лаборатория „Клетъчна сигнализация" в Катедрата по Химия и биохимия, а от 1998 г. завежда Сектор „Биохимия".
През 1999 г. е избран за Ръководител на Катедрата по Химия и биохимия, която ръководи и понастоящем. От 1999 г. до 2003 г. е Зам. декан по науката на Медицинския факултет на МУ-София, а от 2003 г. ръководи Международния отдел в Ректората на МУ-София.
От 2006 г. проф. Митев е ръководител и на Центъра по молекулна медицина.
Проф. Митев е автор на над 220 научни публикации с импакт фактор над 450 и с над 2500 цитирания. Автор и съавтор е на редица монографични трудове и учебници между които и на първия специално адаптиран за Web базирано обучение учебник „Биохимия в Интернет. Лекции по Биохимия”.
Проф. Митев е научен ръководител на 40 български докторанта и е консултант на 8 чуждестранни докторанта.
Научно-изследователската група на проф. Митев има спечелени и разработени над 100 български проекта по линия на МОН и Съвета за медицински науки на МУ - София и участва в разработването на 9 международни проекта и двустранни споразумения.
Проф Митев е носител на престижни български и международни награди:
през 2005 г. получава наградата „Ораховац” на МУ - София за най-добра научна продукция през последните 3 години;
през 2006 г. получава наградата на МУ - София „Signum Laudis с лента”;
през 2006 г. е обявен за „Учен на годината” и получава наградата на МОН;
Проф. Митев има над 11 награди и в областта на електронното обучение.
В ръководената от него катедра по Медицинска химия и биохимия през 2007 г., в не техническо Висше училище, се създава първата в България лаборатория по Web базирано електронно дистанционно и интерактивно обучение.
На 18.02.2008 г. проф. Митев участва в изборите за Ректор на МУ-София, на който пост е избран с убедително мнозинство.
На 16.02.2012 г. проф. Митев е преизбран за Ректор на МУ-София с 376 гласа от 376 гласували.
На 07.02.2012 г. е избран за Председател на Съвета на Ректорите на Висшите училища в България.
Удостоен е със званието "Doctor Honoris Causa" на Медицински университет - Пловдив и на Медицински университет гр. Лвов, Украйна.
Избран е за "Почетен гражданин" на три града гр. Враца, гр. Мизия и община Горна Малина.
На 23.10.2012 г. проф. д-р Ваньо Митев беше избран от Съвета на академиците за член-кореспондент на БАН.
Проф. Митев има над 50 български и международни награди.
