ПГ ПО СЕЛСКО СТОПАНСТВО "БУЗЕМА"

ЗА НАС

Рядко се среща такова училище - от една страна БУЗЕМА е част от историята на българското земеделие и животновъдство през последните седемдесет години, а от друга - самата гимназия е история и отражение на българското аграрно дело и неговото развитие…
В учебната програмата са застъпени всички новости на аграрния свят, а добре подготвени специалисти водят теорията и практическите занимания. Нещо повече - паралелно с чисто специфичните за селското стопанство умения, кадрите на БУЗЕМА задължително влизат в живота и с професионална шофьорска книжка. Днес на полето не се ходи с каруца, а с високопроходима и многофункционална техника… През 2003 година става очевидно, че старото име на училището вече не отговаря на нарасналите му възможности и амбиции и то е преименувано на Професионална гимназия по селско стопанство БУЗЕМА.
В днешни дни БУЗЕМА се радва и на още един плюс в дейността си - целият свят е сериозно заинтересован от развитието на селското стопанство и изхранването на населението на планетата, а това води до разширяване на интеграцията и обединяване на усилията. Особено атрактивна и желана от учениците е новата специалност Техник-озеленител, която намира широко приложение в съвременното архитектурно и ландшафтно проектиране. Естетическото въздействие на околната среда не е за подценяване в нашия забързан свят и върви ръка за ръка с развитието на новите технологии в аграрната наука.
Българското училище има подписани редица договори с подразделенията на Фонд Земеделие, които му подсигуряват бърз достъп до последните новости по темата и активно участие в тяхното прилагане в учебната практика. Подчертано активно е сътрудничеството с Министерството на земеделието и храните и Министерството на образованието и науката, което открива възможност за участие в редица общи инициативи, включително изложби и състезания на регионално и национално равнище. В много от програмите си училището работи съвместно с оранжериите Плантава и Жирекс, с цветарска борса Флора, а притежава и собствен разсадник, който вече е популярен със същото име - БУЗЕМА
История
В късната есен на 1940 година, когато снежинки прехвърчали във въздуха, някакви фигури загърнати в шуби и подплатени шлифери можело да се видят из голото поле на Овча купел. Наоколо нямало строежи, нямало къщи и улици, никакъв път не водел до заскрежените ливади, където доскоро пасели овце. Вятърът бил господар на полето, но хората явно не се плашели от его. Нареждали се, забивали колчета в заскрежената земя, събирали се на съвещание и за миг можело да се чуят репликите: „още проектът не е одобрен, а ние колчета побихме”, или „трябва да се бърза, машините ще започнат да идват рано на пролет!”.
Ставало дума за проекта на арх. Асен Чернев за ново училище.  Това трябвало да бъде единственото селскостопанско училище в София. Чертежите били готови още през октомври, но приемането на проекта от Държавна комисия и от Министерство на земеделието, станало в навечерието на новата 1941 година.
Предприемачът Владо Тончев започнал да докарва материалите още приз месец януари. Започнали и изкопите за постройките. През февруари били назначени тук и постоянни работници и пазачи. Пръв между тях бил Георги Пенчев, получил заповед от 18.ІІ. 1941 година. Мяркали се и отговорни хора от Министерството на земеделието, като инж. Димитър Илиев, инж. Никола Цончев, инж. Вълчанов….Със заповед от 3.ІІ.1941 година първия от тях – инж. Димитър Илиев бил назначен за директор на още строящото се училище.
С настъпването на пролетта, строежът растял бързо. Изглежда Министерството на земеделието много помагало, а и предприемачът Владо Тончев бил пъргав човек и само за три-четири месеца изправи снага основния корпус (днешната сграда). Започнало обучението. Първите курсове били тримесечни и сформирането им започнало през есента.
През цялата 1942 и 1943 година училището не спряло да приема курсисти от цяла България за 3- месечните курсове за трактористи и механизатори. Очаквало се да пристигне много нова селскостопанска техника от Германия, за която нямало подготвени кадри. Събираха се хора от цяла България – от Видинско и от Врачанско, от Плевенско и от Варненско, от равна Добруджа, Пловдивско и цялото Тракийско поле, от Кюстендилския и Пиринския край.
Бомбардировката на  София на 10.І.1944 година сложи край на учебните занятия. За да продължи поне от части своята работа, в началото на месец февруари същата година училището е евакуирано  Пелово, Плевенско. Самите сгради останали на разположение на Министерството на земеделието.
След 9.ІХ.1944 година училището бе превърнато в съветска болница с лечебница (на мястото на днешните монолитни хангари). Това траяло близо година. След октомври 1945 година започва отново учебен процес. През 1946 година се открива дори земеделска гимназия с 3- годишно обучение, но по-късно курсовете са прехвърлени и учениците завършват в Бяла Слатина.
В периода 1946-48 година се открива двегодишен курс за механизатори, едногодишен курс за механици, курсове за комбайнери и др.
За съжаление в този период започват и вътрешни вражди и отношения между членовете на ръководството. В резултат на това първия директор е сменен след близо 9- годишно управление и е назначен нов директор – Веселин Пенев. Но и той не остава пощаден от борбите и след една година е сменен от Гено Василев, който е директор през следващите 4 години – до 1955 година. През това време училището набира сили и укрепва.
В периода 1955 – 1960 година директор на училището е Иван Витков. Училището е вече популярно за цяла България. То е дало вече стотици кадри – механизатори, трактористи, комбайнери, ремонтчици и други, които го популяризират като селскостопанско училище за механизатори „БУЗЕМА”.
През 1961 година за директор на училището бил избран Васил Гергов. Той престоял тук 2-3 години и бил заменен с агронома Йордан Славчев.
Славчев бил директор 13 години и в този немалък период с училището станали редица промени. Най-важната от тях е тази, че през 1970 година училището станало СПТУ (Средно професионално-техническо училище) с тригодишен курс на обучение. Това затвърдявало статута на училището и трябвало да издига още повече неговия престиж и авторитет. За съжаление, през следващите години това не станало. Заговорило се, че това училище е излишно, че не му е мястото в София, че трябва да се закрие. Това е смущавало колектива на учителите и възпитателите, които наброявали над 20 души и измежду които имало много добри специалисти и будни хора. През пролетта на 1976 година директорът Славчев заминал за Мароко. Временно го замествал Димитър Вачков – възпитател, който се оказал вещ в работата и положил усилия за стабилизиране на училището, което било доведено до прием на една само специалност с 2 паралелки от 70 ученика за тригодишния курс. На 1.ХІІ.1976 година Министерството на земеделието изпраща нов директор – Петър Вл. Петров, по специалност зооинженер. Едва постъпил на работа и ИК на СГНС по предложение на управление „Просвета” взема решение от 14.ІІ.1977 година за закриване на училището. За това нещо научават и знаят само трима души – директорът Петров, зам. Директорът Вачков и възпитателят Димитров. Не е било лесно на тези хора, тръгнали по „високите места” да променят взето решение и само след две седмици ИК на СГНС да вземе обратно решение.
Оставането на училището окриля ръководството и целия колектив, който бе информиран едва след успеха в двуседмична борба. Сега се разширил приемът – освен механизатор в растениевъдството се осъществил прием и на механизатор в животновъдството. Създала се нова – цветарска паралелка, която не била призната нито от Министерството на просветата, нито от Министерството на земеделието повече от една година. Трудно, но и тя се узаконила. След няколко години се открила паралелка по озеленяване – паркостроители.
През тези години се осъществи интеграцията на училището с АПК „Средец”. Те много помогнаха за цялостното му развитие, предоставиха своите бази за обучение. През 1987 година отпуснаха пари за закупуване на 10 компютъра за обучение на учениците. Построиха нов хангар за машините и сграда  с  4 големи класни стаи. През есента на 1989 година в двора на училището бяха строени 1003 ученика в 31 паралелки от 5 различни вида специалности. Напливът за кандидати беше много голям. Наред с книжката за тракторист – категория „Т”, всеки трети младеж се обучаваше и за категория „С” – професионален шофьор.
На порасналото няколкократно количество и подобреното качество на обучението не отговаряха само старите сгради, строени през  военновременния период с друго предназначение, с други предвиждания. Десетки и стотици са несгодите в училището, причинени от старите сгради, липсата на помещения.
Прави чест на целия сплотен колектив на училището, че издържа и противостои на лошите условия, прави всичко, за да ги подобрява и подкрепя ръководството.
Единственото селскостопанско училище в София днес има много добри педагогически и специални кадри – агроинженери, зооинженери, инженери по селскостопанската техника, литератори, математици, информатици, физици и други преподаватели по практики и кормуване, биолози и др.
Остаря и името на училището – „БУЗЕМА”, което е едно съчетание от букви, родили се случайно сред ливадите на Овча купел.
Професионална гимназия по селско стопанство „БУЗЕМА” – гр. София
Откъде идва това име на училището?
Още през пролетта на 1941 година, много хора са минавали през ливадите и са питали какво ще се строи? Хората от Министерството на земеделието обяснявали и карали самите работници да обясняват, че ще се строи
„Българско Училища за Земеделски и Електрически Машини и Агрегати”
Точно тогава пристигнали електрически стругачни апарати в огромни кашони. Но, работниците не можели да запомнят дългото наименование, бъркали го, размествали отделните думи и решили да напишат една табела, която да забият сред полето, с началните букви, за да ги подсеща – „БУЗЕМА”. Минавали хората, чели табелката и почти не питали вече. Мястото нарекли „Бузема”, ливадите нарекли „Буземски”, а и новата строяща се наблизо улица я казвали „Буземска”, защото водела към строежите. Така училището дало името на целия квартал, а не е взело името на квартала или местността, както мислят мнозина.