ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО РАЗГРАД

ЗА НАС

Държавно Предприятие „Държавно Горско стопанство Разград” носи името на селището, в което е седалището на неговото административно управление. Разположено е в Североизточна България, Разградска област и обхваща част от землищата на общини гр. Разград, гр. Лозница, гр. Цар Калоян и с. Самуил, както следва:
Община гр. Цар Калоян – землища на с. Езерче , с. Костанденец, гр. Цар Калоян
Община гр. Разград – землища на с. Балкански, с. Благоево, с. Гецово, с. Дряновец, с. Дянково (част), с. Киченица, с. Липник, с. Мортагоново, с. Недоклан, с. Осенец, с. Побит камък, с. Пороище, с. Радинград, гр. Разград, с. Раковски, с. Стражец, с. Ушинци, с. Черковна (част), с. Ясеновец
Община с. Самуил – землища на с. Богомилци, с. Голям извор, с. Желязковец, с. Кривица, с. Самуил, с. Хума
Община гр. Лозница – землища на с. Бели Лом, с. Веселина, с. Гороцвет, с. Градина, с. Каменар, гр. Лозница, с. Ловско, с. Манастирско, с. Манастирци, с. Островче, с. Сейдол, с. Синя вода, с. Студенец, с. Трапище, с. Тръбач, с. Чудомир.
На северозапад ДГС Разград граничи с ДГС “Русе”, на север с ДГС “Кубрат” и ДЛС “Воден”, на изток с ДГС “Исперих”, ДЛС “Паламара” и ДГС “Шумен”, на юг с ДГС “Търговище” и на югозапад с ДЛС “Черни Лом”, гр. Попово.

Територията на ДГС Разград попада в източната част на Дунавската равнина и заема южните краища на Лудогорието. Формата на стопанството е неправилен многоъгълник, с дължина в посоки “запад – изток” и “север – юг”, съответно 58 км и 42 км. Горският фонд се състои от отделни комплекси , пръснати сред работни земи, с различна форма и големина.

Територията на стопанството е хълмиста равнина, пресечена в посока от югоизток към северозапад от р. Бели Лом и разчленена в по-високите и равни места от малки и средни суходолия. По-високи релефни форми са Разградските и Самуиловските височини. Релефа е оформен от три типа релефни форми:
-    относително висока равнинно-хълмиста част
-    дълбоки суходолия (кулаци), с коритовидна формаи стръмнини, често ерозирани и бедни на растителност скатове
-    ниски равнинни места – дъната и по-големите суходолия
Преобладаващи за стопанството са равнинно-хълмистите терени. Дълбоките суходолия и ниските равнинни места имат марко до незначително участие. Най-високата кота в района на стопанството – 498.5 м н.в., е в землището на с. Кривица, а най-ниската – 110.0 м н.в. в землището на гр. Цар Калоян, до р. Бели Лом.

Хидроложката мрежа в района на стопанството се очертава от главното водно течение на р. Бели Лом и нейните притоци. Водосборът й в общи линии е наклонен слабо на северозапад към р. Дунав и има неправилна яйцевидна форма, с разширение в горния крй, където между селата Гороцвет и Бели Лом е изграден язовир „Бели Лом”. Реката тече в разлято корито с ниски брегове до с. Каменар, след което течението е коригирано с изградени земни диги през гр. Разград до с. Дряновец, където реката хлътва в тесен пролом с каньонообразни брегове. Североизточният дял на водосбора, на изток от гр. Разград, е дълбоко насечен от притоците Желязковски дол, Веселински дол, Душно дере, Буйновски дол и др. Южната част на водосбора е по-малка разчленен. По-важните долове са Горни Бели Лом, Студенецки, Пороище. На запад от гр. Разград формата на водосбора е асиметрична. Тук към р. Бели Лом се спускат доловете Пчелина, Балкански, Садински, Хлебаровски и др.Страничните разклонения са къси падини с незначителни наклони. От югозападната част на стопанството водят началото си Сейдолски дол – приток на р. Камчия и Малки Бели Лом – приток на р. Русенски Бели Лом. Малка част от територията на стопанството попада във водозборите на доловете Липник, Каловска река, Смрадливия дол, Стражев дол и др., които текат на север в плитки, равни падини. Всички реки в района имат дъждовно-снежен режим. Те са пълноводни през пролетта и първата половина на лятото. Непресъхващи са само по-големите водни течения, реките Бели Лом, Мали Бели Лом, Горни Бели Лом и някои други, като през летния сезон дебита им силно намалява. Останалите долове и рекички имат вода само през валежните сезони на годината. Подпочвените води са на голяма дълбочина (30-80 м), недостъпни за корените на дървесната растителност. Характерно за целия район е съществуването на множество непресъхващи извори, които в повечето случаи са каптирани, в т.ч. минералният извор Стефанова чешма, землище с. Раковски.

Територията на стопанството попада в геоструктурната област Мизийска плоча – стабилна, устойчива част от земната кора, слабо реагирала на нагъвателните процеси, със специфичен геоложки строеж. Северна България, вкл. Лудогорието, лежи изцяло върху нея. Характеризира се с почти хоризонтална покривка от седиментни скали с мезозойска и неозойска възраст, препокрити през кватернера от льосови наслаги. Характерно за сегашния релеф е алтернативно редуване на основните скали – силно пропусклив льос със слабо пропускливи глини и скални пластове. Льосовите формации са се запазили в равнините, по платата и слабо наклонените заравнени била. Покритити с льос седименти, от по-стар произход, понастоящем се разкриват по бреговете на по-дълбоките долове и р. Бели Лом. При с. Дряновец реката тече между дълбоки, речни, варовити тераси. На повърхността седиментните скали са силно напукани на плочи и призми. Плъзгания, срутвания и сипеи почти липсват. В долините на реките и доловете са формирани алувиални наслаги от пясъци и чакъли. Площта на стопанството е разположена основно върху льос и варовици, с превес на льоса.

В климатично отношение територията на ДГС Разград попада в Европейско-континентална  климатична област, Умероно-континентална подобласт, Среден климатичен район на Дунавската хълмиста равнина. Според горскорастителното райониране стопанството попада в Мизийска горскорастителна област, подобласт Лудогорие, Долен равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори (0-600 м н.в.), подпояс на равнинно-хълмистите дъбови гори (0-400 м н.в.). Малката разлика в надморските височини на територията на стопанството, предопределя сравнително постоянни и еднакви параметри на климатичните елементи. Откритостта на Дунавската равнина на север, създава благоприятни условия за безпрепятстнено нахлуване на студени континентални въздушни маси, поради което зимата е доста студена, пролетните мразове са често явление, лятото е сравнително топло, а есента е по-топла от пролетта. Зимните температури в района на стопанството са твърде ниски. Средномесечната температура за януари е околу минус 2°С, но под влияние на релефа температурните условия са твърде различни, като в речните долини и големите долове са значително по-ниски, отколкото в издигнатите и платовидни места. Пролетта настъпва сравнително рано. Пролетните мразове са често явление за района и приключват едва към 15-20 април. Средната денонощна температура се покачва над 5°С около средата на месец март. Продължителността на вегетационния период е около 6.5 до 7 месеца. Средната юлска температура в Лудогорието е около 19,5°С - 22°С, а броят на дните със средна денонощна температура над 25°С е 5-10. Есента в района е по-топла от пролетта. Първите есенни мразове настъпват към 10-15 октомври за котловинните места и към 20 октомври за останалите терени. Късните пролетни и ранните есенни слани сравнително рядко нанасят повреди на горските насъждения и култури. Средният годишен валеж за района на стопанството е по-нисък от средния за страната и се колебае от 550 до 680 мм/кв.м. Максималното количество валежи и с най-голяма интензивност падат през юни, а най-малко през февруари. Общо взето през вегетационния период пада основната част от валежите. Снежната покривка е неустойчива и се задържа около 52 дни. Засушаванията са често явление за района, като най-често в края на лятото и началото на есента, а по това време те са най-продължителни. Засушаванията не се отразяват особенно неблагоприятно върху горската растителност. Преобладаващи за стопанството са северозападните ветрове, следвани от северните и североизточните.